Това са комплекти пластмасови модели, които изискват сглобяване и боядисване. Те не съдържат бои и лепила, освен ако не е посочено друго.
Сред многото фактори, които определят хода на битките, един не е веднага очевиден, но е от решаващо значение: снабдяването с храна в бойни условия.
Качествената топла храна за войника е от голямо значение и понякога влияе на бойната ефективност на частите повече от модерните оръжия или оборудване.
Вземайки това предвид, Вермахтът обръща сериозно внимание на храненето на войниците по време на война.
В бойни условия или по време на марш са използвани полеви кухни на колела от различни типове: големи кухни за 125 до 225 души и по-малки кухни за 60 до 125 войници.
Тези кухни са били транспортирани на ремаркета, теглени от превозни средства или конски впрягове. Често са били поставяни и в каросериите на различни камиони.
Тези кухни, хумористично наричани от войниците “Gulaschkanone” (гулашно оръдие), позволяват приготвянето на различни ястия.
Голям котел, който е имал изолационен слой (обикновено направен от глицерин), е бил използван за основните ястия, а по-късните версии на кухните включват отделен котел за пържене.
Храната се разпределяла директно в канчетата на войниците или в големи термоси за доставка до частите, разположени на известно разстояние от кухнята.
Основната част от дневната дажба обикновено се сервирала на обяд, който можел да включва например месна супа, порция картофи с обилно количество месо и зеленчуци.
Също така е била честа практика да се реквизира храна от местното население, за да се подобрят дажбите на войниците над установените норми.
Сред многото фактори, които определят хода на битките, един не е веднага очевиден, но е от решаващо значение: снабдяването с храна в бойни условия.
Качествената топла храна за войника е от голямо значение и понякога влияе на бойната ефективност на частите повече от модерните оръжия или оборудване.
Вземайки това предвид, Вермахтът обръща сериозно внимание на храненето на войниците по време на война.
В бойни условия или по време на марш са използвани полеви кухни на колела от различни типове: големи кухни за 125 до 225 души и по-малки кухни за 60 до 125 войници.
Тези кухни са били транспортирани на ремаркета, теглени от превозни средства или конски впрягове. Често са били поставяни и в каросериите на различни камиони.
Тези кухни, хумористично наричани от войниците “Gulaschkanone” (гулашно оръдие), позволяват приготвянето на различни ястия.
Голям котел, който е имал изолационен слой (обикновено направен от глицерин), е бил използван за основните ястия, а по-късните версии на кухните включват отделен котел за пържене.
Храната се разпределяла директно в канчетата на войниците или в големи термоси за доставка до частите, разположени на известно разстояние от кухнята.
Основната част от дневната дажба обикновено се сервирала на обяд, който можел да включва например месна супа, порция картофи с обилно количество месо и зеленчуци.
Също така е била честа практика да се реквизира храна от местното население, за да се подобрят дажбите на войниците над установените норми.
